Насилие има само тогава, когато има видими следи от побой.

Не е нужно да имате синини и счупени кости, за да бъдете жертва на домашно насилие. Насилието е злоупотреба с власт и контрол, която може да се изразява в унижаване, изолация, заплахи, икономическа зависимост, психически тормоз... Те са също толкова болезнени, колкото и побоят.

На много от жените им харесва да бъдат бити, иначе не биха останали.

Много са причините, които спират жената да напусне дома или да потърси помощ – срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора насилник.

Мъжете, прилагащи насилие, са психопати.

Много от насилниците водят видимо напълно “нормален” живот и извън семейния кръг правят впечатление на достойни за уважение личности. Семейството често е единственото поле, в което те разгръщат агресивните си импулси.

Домашните тайни не се споделят.

Насилието няма да спре от самосебе си. Първата крачка към неговото прекратяване е преодоляването на страха, изолацията и мълчанието.

Жените, претърпели насилие, са много малък процент.

Трудно може да се определи броят на жените, претърпели насилие, защото много от тях не търсят помощ. По данни на различни органзации, работещи в тази област, всяка пета жена, живееща с партньор, е малтретирана.