Част от родителите не могат да общуват пряко с децата си, настанени в кризисни центрове. Причината е, че центровете са разположени неравномерно в страната и се намират в отдалечени места, което в много случай води до липса на информираност за бъдещето на децата след изтичане на срока, за който те са настанени в услугата. Разположението на кризисните центрове в отдалечени спрямо постоянното местоживеене на децата оказва влияние и върху процеса на настаняване. Децата се настаняват основно за срок от шест месеца, такова е и искането в молбите до съда от дирекциите «Социално подпомагане». Но масова практика е съдебните решения да излизат 2-3 месеца след административното настаняване на детето. Обикновено срокът за настаняване тече след датата на влизане в сила на съдебното решение. Така на практика децата престояват в кризисните центрове около 8-10 месеца, далеч от родители и близки.

Това са част от изводите след плановите тематични проверки на кризисните центрове, извършени от експерти на Главна дирекция „Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/.

При проверките са констатирани пропуски и на директорите на кризисните центрове са дадени 4 задължителни предписания с 32 конкретни дейности за изпълнение. Основно дадените предписанията са за планиране на процеса на напускане на институцията, определяне на конкретни срокове за изпълнение на заложените дейности в плановете за грижи на децата, регламентиране на контактите на родителите с настанените деца и др.

Препоръките, които могат да бъдат направени от проверките са, че е необходимо:

1. Да се обобщи добрата практиката и разработи единна методика за услугата «Кризисен център», съобразена с Наредбата за критериите и стандартите на социалните услуги за деца.
2. Да се инициират работни срещи на областно ниво с административните ръководители на Районните съдилища по проблемите за бързината на съдебното производство и срока за настаняване на детето в кризисен център.
3. Да се подобри достъпността до социалната услуга «Кризисен център за деца, преживели насилие» чрез разкриване на услуги във всяка област на територията на страната.
4. Да се профилират кризисните центрове според причината за настаняването на детето в тях.
5. Да се прецизира определението на услугата «Кризисен център» с цел недопускане да се настаняват деца няколко пъти в рамките на една година, освен при много важни обстоятелства.

• 
• 
• 
• 
• 
•