Какво е доброволчеството?

Доброволчеството е начин, по който хората могат да помагат на дадена кауза.
Да си доброволец е въпрос на личен избор.
Да си доброволец означава безвъзмездно да даряваш своя труд и в замяна да придобиваш знания и опит.
Да си доброволец означава да прекарваш времето си в дейности, които са приятни, полезни и понякога забавни; дейности, които ти помагат да се развиваш и придобиваш нови умения, да се запознаваш с нови хора и места.
Да си доброволец означава да вярваш в каузата, която си избрал.
Доброволчеството е начин на мислене.

То е безценно.

Доброволчеството в социалната сфера е разпространено навсякъде по света. Тук при нас много често посрещаме доброволци от Америка, Англия /http://www.worldatplay.org.uk/expeditions/exp2006/bulgaria.html/, Белгия и Германия /http://sofiaecho.com/2009/07/17/756527_belgium-in-bulgaria-the-good-samaritans/. Те са предимно младежи, студенти в известни университети, като Оксфорд /http://www.oxab.org.uk/new/bulgaria/destinations/stara-zagora/ и други подобни. Студентите идват водени от каузата да се срещнат и запознаят с децата на България.

Начало на доброволчеството в Сдружение "Самаряни"
Преди да започнат работа с децата на улицата, тримата ръководители на Сдружение "Самаряни" /Диана Димова, Димо Димов и Иванка Иванова-Попова/ работят като доброволци в областта на хуманитарната помощ. Това се случва през 1992 година. Тогава в България пристига представителят на германската хуманитарна организация "Самарянска дейност - Германия" /Samariter Deinst - http://www.samariterdienst.gemeindegottes.de/. Дейността на организацията в България се свързва с предоставянето на хуманитарна помощ /дрехи, хранителни продукти, медикаменти, мебели и др./. Тировете с хуманитарните помощи пристигат в Стара Загора и тримата ръководители участват като доброволци при разпределянето на получената помощ. Те подпомагат училища, детски градини, болници и ромските квартали.
Следващата стъпка е, равносметката, че единствено участието  в хуманитарни помощи не разрешава трайно проблемите на хората с които те имат желание да работят и на които те искат да помагат. Затова поставят фокуса върху нуждите на децата от улицата. Те пренасочват енергията си към доброволна работа с децата на улицата. Това се случва през 1998 г. Тогава започват да работят като доброволци със старозагорските деца, които живеят на улицата. Съществен аспект от дейността е инициираната програма "Ежедневен хляб". Постепенно с времето те въвличат и други доброволци в своята кауза. Един от тях е д-р Иван Неделчев, който преглежда децата и следи тяхното здравословно състояние. След него в каузата са въвлечени още доброволци и симпатизанти, които помагат на децата, като организират занятия на открито, свързани с логопедична, психологическа, социална и арт дейност. И така във времето се поражда идеята доброволната дейност, която вършат да бъде превърне в организация, която да реализира проекти за работа с децата на Стара Загора. По този начин се ражда идеята за създаването на Сдружение "Самаряни". От доброволци, те станат създатели на неправителствена организация с идеална цел, която в момента е една от водещите доставчици на социални услуги в страната.
След създаването на сдружението, ръководителите постоянно полагат усилия да привличат доброволци, които да се включват в дейностите. Първоначално голяма част от доброволците са чужденци, защото тогава доброволчеството в България все още не е популярен подход.
С помощта на доброволчески групи от Америка и Англия е изграден Кризисен център за жени и деца, преживели насилие "Самарянска къща". С тяхна помощ сградата е построена, боядисана и обзаведена.
С течение на времето интереса към доброволчеството се засилва, затова сдружението взима решение за създаване на Самарянска доброволческа служба.

Самарянска доброволческа служба

• 
• 
• 
• 
• 
•