Трудно е да си представиш, че млад човек може да се заинтересова сериозно от проблемите на децата, които всеки ден среща по улиците. Смята се, че това не е работа на обикновения човек (още по-малко младия), а на държавата. Ето защо, когато група млади хора, живеещи в град Стара Загора, се опитаха да помогнат на безнадзорните деца от града, в очите на съгражданите им това изглеждаше алогично, да не кажем подозрително.

В началото
През април 1998 г. обединилата се неформална група от младежи започна да издирва живеещите на улицата деца. Ежедневно по двама доброволци от групата посещаваха местата, където децата прекарваха голяма част от времето си. Опитваха се да спечелят доверието и приятелството им, което никак на беше лесно. Разговорите с децата бяха най-вече за нещата, които вълнуваха всяко от тях – защо е на улицата, има ли приятели, кой му помага, защо не иска да се прибере в къщи, как се прехранва, къде нощува? Провеждаха се импровизирани уроци и игри, търсеше се помощта на полицията и „Бърза помощ”. Осигурени бяха и купони, срещу чиято стойност всекидневно децата получаваха закуска и хляб от малък павилион в града. Носиха им се и чисти дрехи, които те с радост приемаха. Така започна всичко...