Теофано Попова - пример за Добрият самарянин

Биографически бележки за Теофано В. Попова по баща Ненова

Родена въ гр. Стара Загора през 1856 год. отъ православни родители: Нено Тодоровъ и Милка Иванова – сестра на популярния за времето си Старозагорски у-лъ просветителъ, Даскалъ Атанасъ Ивановъ.

Баща й Нено Тодоровъ, абаджия по професия – съ 20-30 работника, познавачъ на гръцки и славянски езици е минавалъ за единъ от видните Старозагорски граждани, който въ свободното си време е тълкувалъ на български евангелието на близките и познатите си.

Самъ той ученолюбивъ и разбиращъ значението на просветата, още съ откриване Девическото училище въ Ст. Загора, изпраща 5 годишната си дъщеря, Теофано да се учи. Завършила основното си образование въ Ст. Загора, постъпила въ класното у-ще въ същия градъ, IV класъ на което завършила на 14 год. възрастъ.

Поради забелязаните от учителите и училищ. настоятели извънредно големи дарби и способности, същата безъ да й се даде възможностъ да довърши класа, е била взета от училищната скамейка и назначена за учителка въ същото училище, запълвайки по тоя начинъ отчасти поне липсата на учителски контингентъ.

Преподавала е на IV и V класове предметите: Бълг. Езикъ, Педагогика, Реторика, Словестностъ и пр. За да не се посрами предъ своите съученички – сега нейни ученички, младата у-ка, дете, е полагала извънредно голямъ трудъ. Ревизирана е била отъ Настоятелството и Турската властъ, при които ревизии е била констатирана отличната работа и системната й подготовка.

Въ желанието си да убогати своите знания не малко допринесло и перфектното познаване Руски езикъ, чието изучаване й се отдало на случайно попаднали й се на ръка руски книги намерени въ едно изпрашено шкафче въ училищното помещение, което отишла да претърси.

След 2 годишно учителствуване се омъжила за Василъ Д. Папазоолу, синъ на видния старозагорски богаташъ Димитъръ Папазоолу, участникъ в Турския мезличъ, чийто дума се е слушала, а същевременно и Училищ. Настоятелъ.

По неинъ починъ се е основало първото женско дружество в гр. Ст. Загора преди освобождението.

От брака си с Василъ Д. Папазоолу ражда синъ Димитъръ, макаръ обаче майка, схващайки се отъ нея и отъ нейния съпругъ особеното значение на учителъ будителъ за повдигане духътъ и просветата на българина, съпруга й тоже, високо интелигентенъ за времето си човекъ – защото същия пръвъ, по време борбите ни за духовно освобождение, е отнелъ гръцкото евангелие от свещеника, служител и му е далъ да чете същото на Славянски, подбуденъ и подготвенъ отъ учителя си Даскал Атанасъ Ивановъ, оставилъ да продължи съпругата му Теофано, но безъ възнаграждение, което продължило до обявяването на Руско-Турската война.

Съ обявяване на тази последната, тя съ семейството си избягва въ Северна България и се установява въ гр. Свищовъ, гдето оценили нейните способности и ней и било възложено да приветсвува със стъпването му на Българска земя Царя Освободителя Александъръ II и то на Руски езикъ.

След сключването на мира  се завръща отново съ семейството си въ Стара Загора, където немного следъ туй почива мъжътъ й отъ развилите се епедемични болести.

Осъмъ месеца следъ това се ражда безъ баща второто й дете, което кръства на името на покойния му вече баща – Василъ.

Вдовицата-майка на две невръстни деца – на 22 год. възрастъ, изпитала щастието си въ брачния животъ, решила да се отдаде всецяло въ отхрана и възпитание на своите рожби.

За да, отъ една страна, продължи любимото си занятие, а отъ друга – и добива средства за прехрана, безъ да посегне на останалия отъ покойния й мъжъ имоти, Теофано Попова се отдава на учителствуване и веднага следъ освобождението бива назначена за учителка въ Класното училище въ гр. Казанлъкъ.

Отъ тукъ презъ 1885 год. поради това, че отказала, като секретарка на Червения кръстъ да даде събраната отъ волни пожертвувания 100-200 оки вълна по 50 ст. на единъ местенъ богаташъ, тя бива уволнена и назначена въ гр. Севлиево.

По това време за да убогати познанията си, освенъ извършване редовната си работа, се отдава на изучване френски езикъ, което й се отдало и перфектно се е ползувала и служила съ него.

Тук тя е посрещнала майката на бившия царъ Фердинандъ, Княгиня Клементина, която трогната отъ смисленото приветствие на Френски - езикъ я е наградила съ златенъ часовникъ и ланецъ, носящъ короната й вензела й. Въ гр. Севлиево учителствувала 3 години, но тукъ тя се запознава и съ модното за времето си учение – социализма, на което се отдава съ присъщия за пола й идеализъмъ.

Отъ Севлиево отново бива върната въ Казанлъкъ, от гдето, поради крещящите й нужди от ресурси за издръжка на сина си Димитър В Женева, следващъ по Медицина, по препоръка на нейния приятелъ и вещъ познавачъ на характера й, г-нъ Стефанъ Костовъ – тогава секретаръ на Бълг. Екзархия въ Цариградъ, макаръ съ реноме социалистка и безбожница, бива назначена за учителка въ Солунската Девическа Гимназия и управителка на Девическия пансионъ тамъ.

Тукъ тя обогатява познанията си въ говоримия турски и еврейски езици, но не престава да работи и върху своето духовно издигане.

Следъ 3 годишно престояване въ Солунъ, тя бива върната за учителка въ Старозагорската Девическа Гимназия, като преподавателка по Литература, където считайки определеното й за занимание време недостатъчно е събрала учениците на извънредни часове за четене реферати и развиване теми. Въ тая Гимназия тя е била най-голямата любимка на ученичките, които и макаръ напуснали ученическата скамейка, често спохождали любимата си преподавателка – наставница.

Тукъ я последва втората въ живота й катастрофа. През 1896 год. убиватъ въ Свищовъ сина й Димитъръ, преподавателъ по Естествена Истоpия в Търговската Гимназия, прекъсналъ образованието си, за да събере средства и го продължи.

Малко преди неговата кончина, въ 1895 год. бива изпратенъ да следва лесовъдството въ Лъвовъ  малкия й синъ – Василъ.

Съ насилствената смъртъ на сина й Димитъръ у Теофано Попова настъпва реакция. Отъ социалистка, тя става пионеръ на Христианизма, като какъвто даже и до последните на живота си дни, не щадейки старостъта и здравето си, ходи изъ градове и братства да тълкува евангелието и държи беседи.

Въ една своя религиозна беседа на 17.XII. 1929 г. въ църквата Св. Богородица гр. Ст. Загора, се простуди, заболя от пневмония, която причини смъртъта й.

След 29 годишно учителствуване, като учителка въ Старозагорската Девическа Гимназия, на която даде сили, умъ и младостъ, на 44 годишна възрастъ, тя бе уволнена по разпореждане отъ Просветното Министерство, защото като членъ на Окръж. Училищенъ Съветъ в Ст. Загора е имала куража и доблестъта, да защити ония у-ли, които съ протестирали противъ десятъка и уволнението на които се е искало отъ засегнатите протеста имъ.

Младата вече пенсионерка, отделена отъ любимата си работа, нямайки къде да пласира своитъ енергия, знания и опитъ, освободила се отъ издръжката на младия си синъ, завършилъ лесовъдство през 1898 год., съдбата на сираците и мъката по издържанието имъ, обръща любвеобилното си сърце къмто децата на улицата, лишени отъ гальовностите и милувките на своите родители и съ присъщите й ентусиазъмъ и воля съ помощъта на сестра си, близки и познати, основава благодетелното дружество „Добрий Самарянинъ“ въ гр. Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава като такава до кончината си въ продължение на 30 години. На това дружество отдала всецяло себе си и времето си, преуспяването му бе единствената й грижа. Къмъ него въ последствие благодарение инициативата й се създава клонъ „Старопиталище“ и за помещение на последното се издействува чрезъ ходатайството й отстъпването зданието на бившата старозагорска Държ. болница.

Презъ 1912 год. 2.II. пада убитъ при изпълнение службата си великана въ горското дело въ с. Ляденене, единствения й син Василъ В. Поповъ, отъ което и време тя става изключително майка на сираците, които лишени отъ такава, въ нейното лице, обръщайки се с думата „майко“, виждаха рождената си такава. Чрез въпросните Сиропиталище и Старопиталище, съ стотици деца бяха измъкнати изъ улицата, добиха средно и висше образование, усвоиха някоя професия, радваха се на родителски грижи, а на маса старци, жени и мъже, на старини бяха усигорени насъщния и подслона имъ.

Въ грижата си за Сиропиталището въ  предсмъртния си граждански актъ, му завеща чифликъ въ с. Малко – Кадиево, Ст. Загорско, съ инвентаръ живъ и мъртавъ и съ около 300 декара ниви, ливади и пр. на обща стойностъ около 2 000 000 лв (стойностъ въ време кончината й 18.I.1929 година).

Завеща 30 000 лв. за нуждите на Културно Просветния отделъ при Сиропиталището, 3 000 лева на първоначалното у-ще „Теофано Попова“, на което  приживе бе подарила за фондъ 12 000 лева. 40 декара гора на стойностъ около 200 000 лв. на Министерството на Земеделие и Държ. имоти, за фондъ издръжка за лесовъди, деца на убити при изпълнение дълга си, горски стражари. На разни черкви, трапезарии, театаръ и пр. отъ 1 000 – 5 000 лв. и др., а и много бедни и нуждающи се хора и семейства издържаше тайно приживе.

Заета обаче съ грижата си за благотворителностъта, Теофано Попова намираше достатъчно сили и време, за да съставя въ продължение на 30 год. не само всякигодишния отчетъ за дейностъта  на др. „Добрий Самаранинъ“, въ който печаташе свои произведения на поезията, но тя издаде следните свои съчинения съ свои средства и прихода отъ продаденото бе все за Сиропиталището:

1.       Долний и Горний святъ – поема.

2.       Ст.Загорското въстание през 1875 година.

3.       Историческа трагедия – Царъ Иванъ Шишманъ или падането на Търновското Царство.

4.       Кратки черти изъ живота и обществената дейностъ на лесничея Василъ В. Попов.

5.       Тълкуване на Богуслужението на Св. Божествена Литюргия.

6.       Христовото тяло - пяно На Великия петакъ презъ Страстната седмица при Богуслужението.

7.       Късо очертание на живота на Св. Николая.

Остави в ръкописъ следните трудове, напечатани тоже съ нейни средства, оставени по завещание и приходите отъ тяхъ ще се внасятъ въ фонда при Сиропиталището:

1.       Кратки бележки по възтанието презъ 1876 год. Действието на Бенковски, Воловъ, Икономовъ, Каблешковъ и пр. революционери.

2.       Съзнание и обнова на народите.

3.       Изкупъ.

4.       Исторически прегледъ 20 април 1876 година. – Трагедия в 5 действия.

Покойната само няколко часа преди смъртъта си, прие с блажена усмивка радостното известие за отпущане отъ Комитета за пострадалите отъ земетресението, по нейна молба, сумата 500 000 лева за подобрение битът на любимото й Сиропиталище, която сума наскоро следъ това се увеличи на 1 300 000 лв., съ която се даде единъ силенъ тласъкъ въ развоя на благородното дело, на което тя съ невероятни усилия постави началото и го разрасти до сегашните му размери.

И тая непарадираща съ своите си достойни за подражание: характеръ, моралъ, скромностъ и трудолюбие, рожба на времената преди Освободителната война, отрасла и възпитана съ идеите на тогавашното време, закрепила ги у себе си и сяла въ дадените й за възпитание юноши, напуска земния си животъ безъ какъвто и да е блясъкъ и шумъ около себе си на 18.I.1929 година, нероптающа противъ съдбата си и въ пълна вяра въ Небесните блаженства.

Умре Тя като истинска христианка, на която „любовта“ къмъ ближния бе символъ, който изпълваше целия й живот и определяше  цялата й неуморна дейностъ. Умре Тя съ пълно съзнание за изпълненъ Христиански дългъ.

Данните са извлечени отъ речтъ на Г-жа Т. Тошева, бивша учителка, казана на Траурното утро за покойната; отъ биографията на В. В. Поповъ; отъ завещанието на покойната Т. Попова и отъ онова което тя лично ми е разправяла и лични мои знания.

М.С Драганова

Сестрина дъщеря на Теофано Попова

Гр. Ст. Загора

22.III.1931 год.