Добротворството: 

Марина Димитрова, открила призванието на живота си, помага неуморно и безстрашно в най-трудните моменти на познати и непознати хора, за да се справят с тежко заболяване или криза, да повярват, да се изправят и да продължат напред.

 

През м. декември, 2020 г., когато попада в болницата с тежко протичащ Ковид, 80-годишната Иванка Колева за първи път среща Марина Димитрова - облечена в бял костюм, тип скафандър, с маска и шлем. Към онзи момент, Марина е сред доброволците, осмелили се да се включат в борбата с Ковид-19, избирайки да помага в отделението, в което попадат най-тежките случаи. Там тя е доброволец - санитар, и се откроява с огромното си желание да помага и да се грижи за всеки.

 

За Марина, Иванка Колева разказва: “Всеки ден, когато Марина беше на смяна, ние пациентите се чувствахме много специални. Когато влизаше да почиства стаите ни, Марина ни пееше с цяло гърло. Винаги се опитваше да каже нещо насърчително, лично и специално на всеки пациент, за да ни разсее от страховете ни и мислите, които ни връхлитаха. Знаех само малкото й име - Марина. Всички болни я наричахме “белия ангел”. Когато имахме необходимост от нещо, Марина намираше винаги начин как да ни помогне, независимо, че трябваше да се преоблича и дезинфекцира многократно. На никой не отказа за каквото и да беше помолена. Беше разбрала, че на 11. декември имам рожден ден. Заедно с моите близки, ми организираха истинска изненада - цветя, балони, торта… Беше ми трудно да ставам и да вървя, но Марина ми помогна да се изправя, да отида до един от прозорците, където видях любимите лица на цялото ми семейство… През целия ден Марина намираше възможност да се появи в стаята ми и всеки път жизнерадостно изпълняваше песента на Мая Нешкова "Честит рожден ден". С Марина, дните ми в болницата ставаха някак по-леки. Всеки ден, нейното появяване ни носеше радост, смях и много песни. Тя ни даваше надежда, че Бог няма да ни остави и че много хора се молят за нас и ни подкрепят. Оцелях и се преборих с Ковид-19, благодарение на лекарите, но едно от нещата, което много ми помогна, беше вярата и положителните емоции, които всеки ден ни носеше Марина!”

 

Взаимоотношението между двете жени продължава и след края на този болничен престой... През 2021 г., когато децата и внуците й се разболяват от Ковид-19, Иванка Колева търси помощта на Марина, която вече учи за медицинска сестра. Тя се отзовава и благодарение на нейната намеса, семейството е посетено от лекар и лечението преминава успешно. След време, Иванка разбира, че и нейна колежка е с Ковид, в тежко състояние. Марина помага отново доброволно - без да се страхува посещава жената и й помага в тази тежка ситуация.

 

Точно на Коледа, когато всеки е със семейството си и празнува, Марина отива в дома на Иванка, преоблечена като Дядо Коледа, за да изненада внука й. Малко преди да направи това, тя е прекарала часове наред с децата в болничното отделение. Занесла им е подаръци, дарени от нейни приятели, познати и непознати хора, след проведената от нея дарителска акция.

 

Иванка Колева научава от Марина за дарителските и доброволческите инициативи, които тя често организира. Разбра за помощта й към децата и жените, пострадали от домашно насилие, които намират закрила в Кризисен център “Самарянска къща”. За всички тях, Марина неуморно разказва, привлича дарители и подкрепа. Самата Иванка също се включва като дарител.

 

Марина предизвиква удивление у Иванка и с това, че вече над 60 пъти в живота си, тя е кръводарила - доброволно и безвъзмездно. Разбере ли, че някой има нужда от кръводарител, тя се отзовава лично или отправя призиви, мотивира и непременно намира други доброволни кръводарители.

 

През 2022 г., Иванка Колева за пореден път става свидетел как Марина Димитрова помага. Този път - на самотна майка и нейното дете, които са останали без електричество и без храна. Марина плаща сметките им и осигурява храна.

 

Отново помага и при лечението от Ковид-19 - на бременна жена. Посещава я редовно, подкрепя я с необходимото, насърчава я и се моли за нея.

 

Номинацията си Иванка Колева завършва с думите: “Не вярвах, че е възможно да има такива хора по света... Хора като Марина са пример за цялото ни общество. Благодарна съм на Бога за срещата ми с нея! Нека има повече такива хора и нека се разказва за тях!”.