Категории

Автори

Вдъхновения от виктор франкъл

Докато човек е в съзание, Виктор Франкъл

Докато човек е в съзание, той е отговорен по отношение на ценностите дори ако са ценности на приспособяването. До последния миг на своя живот той трябва да реализира ценности.

В любовта обичаният бива схващан като неповторимото, Виктор Франкъл

В любовта обичаният бива схващан като неповторимото в своето съществуване и уникално по своята същност същество, което той е. Обичаният няма заслуга за това, че в любовта са осъществени като ценност уникалността и неповторимостта на неговата личност. Любовта не е "заслуга", а милост.

Инстиктивната сигурност на нормалния човек, Виктор Франкъл

Инстиктивната сигурност на нормалния човек запазва съзнанието на личната отговорност за часовете, в които човек е изправен на кръстопът, и дори тогава продължава да действа под някаква ирационална форма: като съвест!

Нищо не е в състояние така успешно, Виктор Франкъл

Нищо не е в състояние така успешно да се противопостави на човешката зависимост както хуморът.

Защото страхът превръща в реалност онова, Виктор Франкъл

Защото страхът превръща в реалност онова, от което се бои, както прекалено силното желание прави невъзможно онова, което така силно желае.

Изживеният от някого "роман", Виктор Франкъл

Изживеният от някого "роман" е несравнимо по-голямо творческо постижение от онзи, който някой е написал.

Както човешката свобода е крайна, Виктор Франкъл

Както човешката свобода е крайна, защото човек е по-малко от всичко друго всемогъщ, също толкова крайна е и човешката отговорност, защото той не е и всезнаещ и най-доброто, което може да стори, е да действа по съвест.

Смисълът на индивидуалността, Виктор Франкъл

Смисълът на индивидуалността може да бъде реализиран единствено в общността. Затова и ценността на индивида отпраща към общността.

Нихилизмът не се разкрива чрез брътвежи за нищото, Виктор Франкъл

Нихилизмът не се разкрива чрез брътвежи за нищото, а се маскира зад израза "нищо друго освен".

Животът е като матура, Виктор Франкъл

Животът е като матура: въпросът е не толкова работата да бъде завършена, а да бъде съдържателна.