Категории

Искам поне веднъж, докато се спускам, Изповед на един ручей

Искам поне веднъж, докато се спускам през сенчестата клисура на извора, подхвърлен от сутрешната мъгла в потока на началото и попивам мъдрост от тънките снопове слънчева светлина, процеждаща се през широките листа на дърветата, да се спра за малко на някоя от тучните планински ливади на младостта, оцветени в сочно зелено и да поседна там вперил детски поглед в острите заснежени върхове на съвършенството. Те ме предизвикват...