Категории

Автори

Изповеди

Не искам да се изпаря отново, Изповед на един ручей

Не искам да се изпаря отново и да оставя цялата си сол тук, не искам да падам чист като сълзата на новородено върху пролетните минзухари на суеверията или да се ръся като сутрешна роса направо по паяжината на лицемерието.

Не искам да се вливам в морето на умората, Изповед на един ручей

Не искам да се вливам в морето на умората, което предвожда океана на безмълвието. Не искам да планирам безцелно в пространството на тишината и да чакам вълната на необратимото, да ме разбие в каменистия бряг на отвъдното. Защо улавях лъчите на мъдростта и ги събирах в солите на знанието? За да ги оставя да се отложат върху скалата на забравените ли?

Искам поне веднъж, когато стигна до делтата, Изповед на един ручей

Искам поне веднъж, когато стигна до делтата на пълноводната река на бъдещето, да изляза на плодородното крайбрежие на зрелостта и да намеря място между красивите, ярко оцветени зелено-жълти папагалчета с малки червени човки, които гнездят в непоклатимата скала на уюта, в чието подножие се спира прибоя на евентуалното. Искам да летя като тях над огнения залез на романтиката, и да мога винаги да се връщам към потока на началото, реката на настоящето и всички други места, през които съм се просмуквал до сега.Това ме кара да мечтая.

Искам да не лежа под тежестта на нощният небосвод, Изповед на един ручей

Искам да не лежа под тежестта на нощният небосвод осеян с милиарди звезди, с ясното съзнание, че никога няма да съм една от тях. Толкова съм малък, ако събера всичката мъдрост, която съм познал в Кръговрата, няма да е достатъчна, за да се превърна дори и в дребна прашинка, изгаряща за миг в атмосферата на реалността.Това ме плаши.

Искам поне веднъж, Изповед на един ручей

Искам поне веднъж, докато падам през белите водопади на непоправимото, да заседна в спокойния залив на безвремието и да остана в сигурните му прегръдки достатъчно дълго, че да мога да си събера мислите, защото те се блъскат в главата ми като подплашени атоми. Искам да попадна в оазиса на благоденствието и да мокря устните на непознатите с причината за живота.

Чувал съм също, че ако стигнеш много навътре, Изповед на един ручей

Чувал съм също, че ако стигнеш много навътре можеш да видиш слънчева поляна, на която около гигантските цветове на омайните билки на забравата, танцуват полуголите елфи на страстта. Казват, че ако опиташ от сладкия нектар на греха, течащ от цветовете на билките, елфите ще ти подарят крилата на нереалното и ще играеш с тях танца на красивата заблуда. Но най-страшно било, ако самодивата на лъжата те плени с подвеждащия поглед на всеотдайното и разбереш колко сухо е всичко изтекло до сега.Това ме кара да сънувам.

Искам поне веднъж, докато се нося, Изповед на един ручей

Искам поне веднъж, докато се нося в мътната и бавна река на настоящето, минаваща през пустинята на изпитанията, да вляза в черната гора на непознатото. Чувал съм, че ако бродиш достатъчно ще срещнеш феята на необяснимото, от която можеш да поискаш смисъла на Кръговрата.

Искам поне веднъж, докато се спускам, Изповед на един ручей

Искам поне веднъж, докато се спускам през сенчестата клисура на извора, подхвърлен от сутрешната мъгла в потока на началото и попивам мъдрост от тънките снопове слънчева светлина, процеждаща се през широките листа на дърветата, да се спра за малко на някоя от тучните планински ливади на младостта, оцветени в сочно зелено и да поседна там вперил детски поглед в острите заснежени върхове на съвършенството. Те ме предизвикват...

Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят, "Едно", Ричард Бах

"...Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Получаваме точно това, което заслужаваме. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем?"