На разходка с "баба"

Разходка

Щастлив ден е! На разходка в Новия парк са три деца, заедно със своята "баба". Ще си кажете какво толкова, нещо обикновено. Всеки ден баби водят внучета си в парка... Но това се необикновени внучета и необикновена "баба". Те нямат кръвна връзка, но са си много близки. Човек почти не може да разпознае, че не са роднини. Те се познават и са се сближили благодарение на това, че всеки ден прекарват по четири часа заедно. Свързва ги проекта на Сдружение "Самаряни" - "Внучето на баба". На територията на гр. Стара Загора, в три ЦНСТ-та, три жени или така наречените "баби" се грижат за девет деца деца, лишени от родителска грижа с множество увреждания, понякога трудно подвижни. Благодарение на всеотдайността на жените и тяхната почти всекидневна индивидуална грижа за децата, ставаме свидетели на промяна в детския живот, която го правят по-независим и самостоятелен. Любящите "баби" се занимават с децата, учейки ги на различни умения. По този начин между тях се поражда дълбока емоционална връзка, която влияе изключително ползотворно върху детското развитие.

И така, днес, една от "бабите" е на разходка в Новия парк. Помагат й един доброволец от Самарянска доброволческа служба, един представител от екипа на Сдружение "Самаряни", както и социалния работник от ЦНСТ-то, който се грижи също за тези и останалите деца, живеещи в там. С усмивка и очи на "четири", "бабата" проследява всяка крачка на всяко едно от трите си деца, които е извела на разходка. Видимо е, че двете момченца и едното момиченце много се забавляват и са особено любопитни към всяко нещо в парка - към шадравана, към водата, в която с удоволствие потапят ръчички, към водата, която блика от земята, към количките, които се клатят и пеят, към кончетата, които се въртят, към човека с моторната косачка, който поддържа и оформя зелените площи и който се спира за кратко, за да покаже кордата, която реже... Всичко е интересне и впечатляващо. Впечатляващо е и поведението на едно шестгодишно момченце, което докато играе в парка, приближавайки пита: "Това дете болно ли е?" И след като получава удовлетворяващ го отговор, че това момченце е точно като него, просто малко по-трудно се учи да говори и ходи, се настанява до него и казва, че той ще играе с детето и започва смело да обяснява за колите, самолетите, приказките. Впечатляващо е как двете деца не забелязват своите физически ограничения или възможности, завързват връзка и ако не е намесата на родителя на шестгодишното дете, който го виква, за да си ходят, това приятелство ще продължи... безпроблемно. 

Бързо, бързо времето минава в парка сред разходки, люлки и деца. Тръгваме си, всички с усмивки, с мисли на благодарност от преживяното и с удовлствието от това, че едно от децата преодоля своя страх от движещите се колички. И само от само себе си, затичвайки се към въртележката показва, че иска да се качи на движещото се конче.

Ето затова днес е един прекрасен ден!

* * *

Проектът „Внучето на баба" стартира през март, 2010 г. финансиран от холандската организация "Chicho Foundation" и продължава да се реализира в гр. Стара Загора и през 2018 г. Той е насочен към деца, лишени от родителска грижа с множествени увреждания, трудно подвижни, настанени в специализирани институции, за които се грижат „социални сътрудници“ или наречени от всички нас „баби“. Благодарение на любящата грижа на "бабите" резултатите по проекта са надхвърлили многократно заложените цели, а именно - децата да преодолеят емоционалия дефицит, натрупан през годините. 

 

Внучето на баба