Самарянска философия на социална работа

Социалните услуги, които се предоставят на различни групи от деца и семейства:

  • са основани на реални потребности;
  • съдействат и изграждат способност за развиване на умения за самопомощ в различни ситуации;
  • подпомагат процеса на интегриране и насърчават личното развитие;
  • повишават или възстановяват социални функции;
  • осигуряват помощ за предотвратяване на последствия.

Основната характеристика на подхода, използван от екипа е партньорството със семейството при отглеждане и възпитание на детето.То се изразява в следните професионални параметри:

  • договорен (контактен) модел на работа (подход „помощ за самопомощ”), базиращ се на следните професионални нагласи: доверие към човека и правото му да бъде компетентен и отговорен за своя живот; разбирането на помощта като процес, целящ автономията на клиента; готовността на помагащия да възприема себе си като изследовател, а не като експерт;

  • договаряне и спазване на решенията от потребителя на социални услуги, които са  свързани с необходимостта всеки да разбере начините на действие, да се окаже съдействие за оформяне на тези решения и след като вече са взети, да се спазват;

  • взаимодействие, а не въздействие – помагането се разбира като процес на взаимно договаряне, партньорство и сътрудничество, а не като поправяне, ремонтиране или моделиране – семейството не е обект и не остава встрани, защото не знае, не може, няма с какво да отглежда детето си, а бива подготвяно, подпомагано и участва като активен партньор;

  • мултидисциплинарен подход – всеки конкретен случай има водещ специалист, който отговаря за изпълнението на индивидуалния проект, но той не работи сам, а заедно с другите професионалисти в екипа (психолог, юрист, педагог, др.)., което е от особено значение най-вече за по-трудните случаи, където е необходим по-обхватен проект, който да включва възпитателни и корективни дейности;

  • споделено информирано съгласие – клиентът на социални услуги разбира естеството на работата, която предстои, причините, поради която се налага, резултатите, които се очакват;

  • мотивация за промяна – т. нар. „натиск на страданието”, т.е., колкото повече човек страда в определена ситуация, толкова повече той е мотивиран за промяна; помагащият разбира страданието и степента на дискомфорт на клиента като енергиен ресурс за мотивация;

  • индивидуална интервенция – поради голямото разнообразие и сложност на случаите интервенцията е индивидуална, като водещият случая провежда заедно с клиента индивидуалния проект за интегриране, с подкрепата на специалисти от други институции и организации;

  • мобилност – социалната работа отива при клиентите си, а не те при нея, и в пряк и в преносен смисъл;

  • спазване на поверителност(конфеденциалност) – определянето на конкретните цели в социалната работа с потребителите на услуги става по подходящ начин, щадящ престижа на съответното лице в общността, като се спазва основното право на индивида на личен живот и поверителност; изключение има само при запазване интереса на детето, което изисква внимателен подход и действие особено при превантивните мерки. Основният аргумент за поддържане на върховенството на интереса на детето е свързан с потенциалното спасяване на човешкия живот, дори и ако по този начин бъде разрушена целостта на връзката между социалния работник и клиента или бъде застрашена позицията му в общността;

  • уважение на индивида - всеки потребител на услуги е лице, което има право да бъде уважавано и разбирано, да бъде прието такова, каквото е, поради желанието ни да му помогнем;

  • откровеност – възможно най-ясна представа за установените проблеми, за което са необходими обсъждания с потребителите и реалистичен подход към действителността;

  • осъзнаване на собствените ограничения – форма на откровеност, която изисква професионалистът да използва съдействието на сътрудник тогава, когато не може сам да намери решенията;

  • толерантност към различията – уважение към културната, етническа, религиозна, социална и друга идентичност на клиентите.