... вече ги наричам приятели!

Актуализирано: Май 20


  Дойдох в Стара Загора, когато вече бях навършил 21 години. До този момент живота ми беше преминал в други населени места в институции за деца. На 21 години човек има крила и много ентусиазъм в себе си, убеден е, че няма трудност, която да го спре или пречка, която да го спъне. От ранна възраст работех, така, че за мен работата и труда бяха нормална част от живота ми. Затова и не бях завършил средно си образование. Умеех да се справям с тежка физическа, селскостопанска, строителна работа. Бързо си намерих работа и в Стара Загора, независимо, че не познавах града или хора тук. Настаних се на квартира и самостоятелния ми живот започна. Много скоро обаче, разбрах, че няма как да се справя успешно финансово. Спомних си, че преди да напусна дома, в който живеех, бяха идвали социални работници от Дирекция “Социално подпомагане” и ни бяха говорили за някакви възможности за подкрепа. Не помнех какви, но се свързах с г-жа Ваня Ботева в ДСП - Стара Загора и помолих за помощ за някакво жилищно настаняване. Така разбрах за услугата на Сдружение “Самаряни” - “Наблюдавано жилище”. Преминах през необходимата процедура и след одобрение бях настанен в НЖ, където останах 3 години. Тези 3 години бяха от изключително значение за моя настоящ живот. Нямаше да бъда това, което съм без всеки един елемент на подкрепа, който получих в “Самаряни” и целия екип на НЖ. Благодарение на моя социален работник тогава - Пенчо Минакиев успях да се справя с много предизвикателства  и научих нови неща, с които до този момент не успявах да се справя, като -  посещение в институции, справяне с трудности и излизане от конфликтни ситуации, и др. Запознанството ми с останалите настанени в НЖ ми даде разбиране, че има истории и ситуации, в които не желая да попадна. Научих някои важни за мен уроци от съвместното ни съжителство с останалите млади хора в НЖ. Успях да усвоя навика да плащам редовни и навреме дължимите от мен такси и започнах да спестявам. Бях много доволен от срещите ми с психолога на услугата, в които започнах да разбирам някои свои реакции по-добре и осъзнавах, че имам нужда от промяна на някои навици, разбирания и др. Участвах като доброволец в някои акции и кампании на Сдружение “Самаряни” и това ми донесе удовлетворение и познанство с целия самарянски екип. Кандидатствах за общинско жилище и бях одобрен. Скоро след като получих жилището, със спестените средства успях да направя освежителен ремонт и да се обзаведа. Напуснах НЖ и заживях в новия си дом. продължих да посещавам Сдружение “Самаряни” и Звеното на консултиране към НЖ, където получавах винаги подкрепа. Близо 5 години живях в общинското жилище, но тъй като доходите ми нараснаха и вече не отговарях на условията за ползване се наложи да го напусна. Разбрах, че вече ми беше време за нова крачка, а именно - закупуване на собствено жилище. Живях известно време на квартира, докато търсех подходящо жилище за закупуване. Скоро попаднах на нещо много подходящо и предприех решителната стъпка към сбъдването на моята мечта - да имам собствен дом. Вече близо година живея в моя нов дом и се чувствам много щастлив от факта, че успях.  От няколко години редовно посещавам учебни занятия, за да завърша средното си образование. Вече ми предстои да се явя на матура, за която се подготвям упорито. Зная, че това нямаше как да се случи без подкрепата на толкова много хора, които срещнах през последните години в живота си…, сред които бяха и специалистите от Сдружение “Самаряни”. За мен те са много близки, вече ги наричам приятели. Споделям с тях новите неща, които се случват в живота ми и редовно участвам в благотворителните кръводарителски акции, които организрат. Продължавам да работя, а животът ми е вече много подреден, което ме радва и ми показва, че нещата са възможни. Понякога се срещам с младите хора, които сега живеят в НЖ и им разказвам за моя живот, за да ги насърча, че дори невъзможните мечти стават реалност, ако човек следва някои прости правила и вярва, а и с подкрепата на Сдружение “Самаряни” много неща стават възможни!
Мечтите ми стнаха възможни!

Дойдох в Стара Загора, когато вече бях навършил 21 години. До този момент живота ми беше преминал в други населени места, в институции за деца. На 21 години човек има крила и много ентусиазъм в себе си, убеден е, че няма трудност, която да го спре или пречка, която да го спъне. От ранна възраст работех, така, че за мен работата и труда бяха нормална част от живота ми. Затова и не бях завършил средно си образование. Умеех да се справям с тежка физическа, селскостопанска, строителна работа. Бързо си намерих работа и в Стара Загора, независимо, че не познавах града или хора тук. Настаних се на квартира и самостоятелния ми живот започна. Много скоро обаче, разбрах, че няма как да се справя успешно финансово. Спомних си, че преди да напусна дома, в който живеех, бяха идвали социални работници от Дирекция “Социално подпомагане” и ни бяха говорили за някакви възможности за подкрепа. Не помнех какви, но се свързах с г-жа Ваня Ботева в ДСП - Стара Загора и помолих за помощ за някакво жилищно настаняване. Така разбрах за услугата на Сдружение “Самаряни” - “Наблюдавано жилище”. Преминах през необходимата процедура и след одобрение бях настанен в НЖ, където останах 3 години. Тези 3 години бяха от изключително значение за моя настоящ живот. Нямаше да бъда това, което съм без всеки един елемент на подкрепа, който получих в “Самаряни” и целия екип на НЖ. Благодарение на моя социален работник тогава - Пенчо Минакиев успях да се справя с много предизвикателства и научих нови неща, с които до този момент не успявах да се справя, като - посещение в институции, справяне с трудности и излизане от конфликтни ситуации, и др. Запознанството ми с останалите настанени в НЖ ми даде разбиране, че има истории и ситуации, в които не желая да попадна. Научих някои важни за мен уроци от съвместното ни съжителство с останалите млади хора в НЖ. Успях да усвоя навика да плащам редовни и навреме дължимите от мен такси и започнах да спестявам. Бях много доволен от срещите ми с психолога на услугата, в които започнах да разбирам някои свои реакции по-добре и осъзнавах, че имам нужда от промяна на някои навици, разбирания и др. Участвах като доброволец в някои акции и кампании на Сдружение “Самаряни” и това ми донесе удовлетворение и познанство с целия самарянски екип. Кандидатствах за общинско жилище и бях одобрен. Скоро след като получих жилището, със спестените средства успях да направя освежителен ремонт и да се обзаведа. Напуснах НЖ и заживях в новия си дом. продължих да посещавам Сдружение “Самаряни” и Звеното на консултиране към НЖ, където получавах винаги подкрепа. Близо 5 години живях в общинското жилище, но тъй като доходите ми нараснаха и вече не отговарях на условията за ползване се наложи да го напусна. Разбрах, че вече ми беше време за нова крачка, а именно - закупуване на собствено жилище. Живях известно време на квартира, докато търсех подходящо жилище за закупуване. Скоро попаднах на нещо много подходящо и предприех решителната стъпка към сбъдването на моята мечта - да имам собствен дом. Вече близо година живея в моя нов дом и се чувствам много щастлив от факта, че успях.

От няколко години редовно посещавам учебни занятия, за да завърша средното си образование. Вече ми предстои да се явя на матура, за която се подготвям упорито. Зная, че това нямаше как да се случи без подкрепата на толкова много хора, които срещнах през последните години в живота си…, сред които бяха и специалистите от Сдружение “Самаряни”. За мен те са много близки, вече ги наричам приятели. Споделям с тях новите неща, които се случват в живота ми и редовно участвам в благотворителните кръводарителски акции, които организрат.

Продължавам да работя, а животът ми е вече много подреден, което ме радва и ми показва, че нещата са възможни. Понякога се срещам с младите хора, които сега живеят в НЖ и им разказвам за моя живот, за да ги насърча, че дори невъзможните мечти стават реалност, ако човек следва някои прости правила и вярва, а и с подкрепата на Сдружение “Самаряни” много неща стават възможни!


48 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички