Децата и домашното насилие: сигнали, роли и практически действия

В Детска градина №4 "Бреза", гр. Стара Загора, се проведоха две информационни срещи с педагогическия и помощния персонал, посветени на една от най-чувствителните и значими теми в работата с деца – домашното насилие и неговото отражение върху детското развитие.

Събитието беше реализирано от специалистите по домашно насилие - ст. социални работници: Людмила Трифонова и Соня Пенева от Кризисен център "Самарянска къща", управляван от Сдружение "Самаряни", по покана на Директора на детската градина, г-жа Сидерова, в дух на партньорство и споделена отговорност към благополучието на децата.

По време на срещите бяха разгледани основните форми на домашно насилие – физическо, психическо, емоционално, сексуално и икономическо, като специален акцент беше поставен върху факта, че децата са жертви дори когато не са пряко обект на агресия, а само свидетели на насилие в семейството.

Особено внимание беше отделено на начините, по които насилието се проявява чрез поведение. Участниците обсъдиха как децата често "говорят" чрез своите реакции – агресия, затваряне в себе си или прекомерна грижа към околните. В този контекст беше представен и т.нар. триъгълник на "Карпман" – модел, който обяснява ролите на жертва, агресор и спасител, в които децата могат да попаднат, без да са направили съзнателен избор.

В рамките на обучението бяха разгледани и конкретни сигнали, които могат да насочат специалистите към риск от насилие – промени в поведението, страх, изолация или необичайна отговорност за възрастта. Обсъдени бяха и практически насоки за реакция: внимателно наблюдение, документиране на факти, осигуряване на подкрепяща и безопасна среда, както и спазване на вътрешните процедури за сигнализиране.

Срещата премина при активен интерес и ангажираност от страна на участниците, които обмениха опит и добри практики. Инициативата е част от последователните усилия на детската градина за повишаване на професионалната компетентност на екипа и за изграждане на сигурна и подкрепяща среда за всяко дете.

Вярваме, че информираността е първата и най-важна стъпка към превенция. Защото децата не винаги могат да изразят с думи какво преживяват – но винаги го показват. Наш дълг е да разпознаем тези сигнали и да реагираме навреме.