top of page

Някои писма не остаряват... Такова е и писмото до един герой...


На 14. Юни - Международния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител, отново отворихме писмото, адресирано до... един герой.

В "Самаряни", получихме това писмо преди повече от 11 години. Но, и днес, то звучи повече от въздействащо, искрено и ни вдъхновява. В него е отговора на въпроса: "Защо доброволното и безвъзмездното кръводаряване е една от каузите на Сдружение "Самаряни", в подкрепа на която, от 2008 година до днес сме организирали и провели, или сме партнирали в 44 кръводарителски акции, в които са дарени 1108 единици кръв, а - 114 човека са дръзнали да кръвоДАРят за първи път в живота си."

И така... нека го прочетем заедно!


Писмо до един герой

Скъпи мой герой,


Най-вероятно ти не ме познаваш и дори не предполагаш колко много, много ми помагаш. Аз съм само на десет. Може би, затова все още не сме се срещнали. Но аз знам за теб понеже мама често ми говори и казва, че си много специален. Аз не знам какво точно те прави такъв!

На мен по някаква странна причина често ми се налага да ми преливат кръв. Най се дразня, когато сестрата не може да ми уцели вената и трябва да ме боде няколко пъти. Иначе в центъра бива, пускат детско, а и ми разрешават да си говоря с разни хора.

В дните преди да тръгнем за центъра, все не ми достигат силите. Искам да играя пред блока с брат ми, да бягам и да разхождам кучето, обаче не зная защо така бързо се уморявам! Дори понякога ми се вие свят. Тогава, оставам вкъщи, само брат ми, с когото сме близнаци, отива сам на училище. Когато стане така ме хваща страх, ама нищо не казвам – нали съм мъж.

Като дойде денят, обаче, всичко се променя. Не е много приятно, докато мине цялата работа, ама после пък се чувствам като нов. Първо – имам толкова сила, че мога да изиграя футбулен мач с продълженията и дори дузпите, без да си почина или пък да карам дълго време колело, да гоня момичетата пред блока цял ден. Второ – започвам толкова силно да мечтая, че нищо не може да ме спре…, а и цветът на лицето ми се променя и в училище спират да ме питат постоянно: “Много си блед, да не ти е лошо?”

Разбрах, че всичко това е благодарение на теб! Казаха ми, че по нищо не си по различен от останалите хора. Само, че отделяш по 20-30 минути на всеки шест месеца, което като се замисля не е голяма работа. Но мама казва, че голямата работа е това, което правиш за тези 20-30 минути - даряваш кръв. Тя винаги много специално изрича думите доброволно и безвъзмездно, които не разбирам добре, но от начина, по който ги казва, разбирам, че това е нещо много важно. Знам обаче, че така помагаш на много деца като мен, които също трябва да посещават поне веднъж месечно центъра, в който ни преливат кръв. Виж за кръвта знам… там съм спец, защото от двумесечна възраст ми преливат кръв.

Затова исках да ти благодаря! А, и ще се радвам някой път да поритаме заедно.

Честно да ти кажа, мама ме подсети да ти пиша. Каза, че ще се зарадваш да разбереш, че помагаш на някой като мен, а и тя постоянно ме убеждава, че супергероите не живеят само във филмите… Много съм любопитен да те срещна. Ще се радвам да имам снимка с истински супергерой, за да я показвам на приятелите си и да дразня брат си понякога…


До скоро,


Твой приятел,

Д.


След тези редове не можем да кажем нищо друго, освен:

Благодарим на всеки човек, който избира

да кръвоДАРява доброволно и безвъзмезно!

За нас в Сдружение "Самаряни" кръводаряването винаги минава под мотото #ДаБъдешГеройЕВТвоятаКръв, защото знаем, че това е геройство!

Всяка година отбелязването на Международният ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител има формална „държава-домакин“ на кампанията. През 2023-та това е Алжир, с посланието – „Дари кръв, дари плазма, споделяй живота, споделяй често!“. То насочва към това, че всяко дарение е ценно и животоспасяващо, а повторното и регулярно кръводаряване от доброволни кръводарители е ключът към изграждането на безопасно и устойчиво кръвоснабдяване на здравната система.

37 преглеждания0 коментара
bottom of page