Пътуване до върха на свободата


Паметникът на Свободата

Краят на учебната година е. Решаваме, че е добре да поощрим труда на децата - ученици, които понастоящем са заедно със своите майки в Кризисен център "Самарянска къща" и се отправяме отново на пътешествие, което се превръща в незабравимост.

6 деца, 5 жени и самарянският екипът тръгваме към връх Шипка. Оказва се, че само неколцина от групата ни са посещавали това паметно място. Времето е твърде променливо и смесени чувства бушуват в нас. Все пак решаваме, че ще опитаме да се промъкнем между дъждовните капки и ще изкачим върха. Пристигаме в подножието на Шипка и всичко е в мъгла... тръгваме по стълбите нагоре, едва виждаме Паметника на Свободата пред себе си, но успяваме. Разглеждаме и се докосваме до саможертвата и героичността на българските опълченци и руските войници. Децата са впечатлени от оръжията и облеклото на войниците. Някои имена на героите им звучат познато, защото са ги учили в училище, други са напълно непознати за тях. Независимо от това, застават до картините и снимките и се опитват да си представят какво се е случило на връх Шипка.


Храм-паметник "Рождество Христово" в гр. Шипка

Посещението на храм-паметник "Рождество Христово" в гр. Шипка, посветен на героите от Руско-турска война (1877-1878), в чиито подземия е костницата, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през Освободителната война, някакси дава отговор на един детски въпрос: "Защо са умрели тези войници?"


Много снимки запечатват усмивките ни и специалните места, които посещаваме. Те по един нов начин сякаш ни напомнят колко специално е, че сме българи и живеем днес в свобода, за която са се жертвали нашите предци.


Благодарни сме за такива моменти, в които децата и техните майки преживяват приятни мигове и трупат различни спомени от обичайните за тях до този момент - травматини, вследствие на преживяното насилие. Някои от травмите, нанесени от претърпяното насилие, както и следите, останали от тях, не могат да бъдат забелязани от никого. Превърнали се в жертвите на насилие жените и техните деца губят опора и чувство за реалност. В такъв момент те имат нужда някой, който да им повярва, да ги подкрепи, да облекчи страданието им и да им предложи конкретни алтернативи, за справяне с проблема. В едно такова необходимо и сигурно място за тях се превръща Кризисен център "Самарянска къща" и различните терапевтични програми, чрез които специалистите им помагат да се възстановяват и направят план за живота си. Тези пътешествия са много докосващ момент и носят глътка свежест и нови емоции. Благодарение на щедростта на дарители и симпатизанти по самарянската кауза "Детството не бива да боли", ние от Сдружение "Самаряни" можем да прилагаме различни терапевтични подходи, за да подкрепяме по-пълноценно децата и техните майки, които срещаме в Кризисен център "Самарянска къща".



18 преглеждания

© 2017 Сдружение "Самаряни"

гр. Стара Загора, бул. "Патриарх Евтимий" № 57

тел.: 042621083

  • Последвайте Самаряни във фейсбук
  • Последвайте Самаряни в Google+
  • Последвайте Самаряни в Instagram

Денонощна консултативна телефонна линия, за жени и деца, преживели насилие

тел.: 042641111