Световен ден за борба с насилието над деца - 19. Ноември


През 2000 г., Фондация за световна среща на върха на жените (WWSF) отбелязва за първи път този ден, благодарение и на подкрепата на популярни личности, като Кофи Анан, Пауло Серхио Пенейро, кралицата на Йордания и др., както и със сътрудничеството на организации, застъпващи се за проблемите на жените и децата, призовавайки правителства и общности да предприемат дейтвия за прекратяване  на насилието срещу деца и младежи. Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенция за правата на детето.  Чл. 19 от Конвенцията задължава страните членки на ООН да „предприемат всички подходящи законодателни, административни, социални и образователни мерки, за да предпазят детето от всякакви форми на физическо и психическо насилие, нараняване или експлоатация (включително сексуална), пренебрежително или немарливо отношение (и) малтретиране, докато детето е под грижите на родител(и), законен настойник/законни настойници или друг човек, на когото са поверени грижите за детето.“ Чл. 34 от Конвенцията обръща специално внимание на сексуалната експлоатация на деца. Страните членки на ООН се задължават да предприемат „всички необходими мерки на национално и международно ниво“, за да предотвратят подбуждането или принуждаването на дете да участва в незаконни сексуални дейности, особено в проституция и порнография.

През 2000 г., Фондация за световна среща на върха на жените (WWSF) отбелязва за първи път този ден, благодарение и на подкрепата на популярни личности, като Кофи Анан, Пауло Серхио Пенейро, кралицата на Йордания и др., както и със сътрудничеството на организации, застъпващи се за проблемите на жените и децата, призовавайки правителства и общности да предприемат дейтвия за прекратяване на насилието срещу деца и младежи.

Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенция за правата на детето. Чл. 19 от Конвенцията задължава страните членки на ООН да „предприемат всички подходящи законодателни, административни, социални и образователни мерки, за да предпазят детето от всякакви форми на физическо и психическо насилие, нараняване или експлоатация (включително сексуална), пренебрежително или немарливо отношение (и) малтретиране, докато детето е под грижите на родител(и), законен настойник/законни настойници или друг човек, на когото са поверени грижите за детето.“

Чл. 34 от Конвенцията обръща специално внимание на сексуалната експлоатация на деца. Страните членки на ООН се задължават да предприемат „всички необходими мерки на национално и международно ниво“, за да предотвратят подбуждането или принуждаването на дете да участва в незаконни сексуални дейности, особено в проституция и порнография.


Какво представлява малтретирането на дете?

Това е действие или бездействие от страна на възрастен, което причинява физическо, сексуално, емоционално насилие, неглижиране, включително медицинско, на дете или наличие на риск от сериозно увреждане на детето.

Емоционалното насилие е една от най-разпространените и увреждащи форми на детско малтретиране и може да даде отражение през целия живот на вече зрелия човек. Този вид насилие засяга способността на детето да се чувства в безопасност и обичано, засяга самочувствието му, а така също и начина, по който се отнася с другите. Емоционалното насилие включва шеги по адрес на детето; наричането му с обидни имена; използването на груби думи за критикуване поведението на детето; обвинения; използването на страх като наичин да се контролира поведението на детето.


Защо се случва?

Съществуват множество причини за насилие над деца от страна на възрастните. Родителите могат да бъдат напълно ненаясно със силата, която използват срещу детето. Друга причина може да е липсата на познаване на други алтернативни позитивни възпитателни методи, което поражда често използване на физическите наказания за тази цел. Фактори, които допринасят за това родители да попадат в ситуация и да малтретират детето си са: родителите са били малтретирани като деца и това е непрекъснат цикъл; липсата на родителски умения; нереалистични очаквания към поведението на детето и неговите възможности; трудност да контролират и управляват своите гневни емоции и стрес; чести семейни кризи;

злоупотреба с алкохол или наркотици.


Как може да се подкрепи едно семейството?

От една страна е важно родителите да получат подкрепа за техните собствени травматични събития, както и разбиране за това как действията им се отразяват на децата им.

По отношение на детето, е необходимо, то да бъде върнато в неговата детска роля – да бъде любопитно, да изследва света, да се чувства в безопасност с хората и средата около себе си.