Това е историята на Стефан...


Това е историята на Стефан (името е променено)... Той беше в “Наблюдавано жилище” (НЖ) и неговата история е една от успешните истории… Днес Стефан живее и се справя в живота самостоятелно, а дните му в “Наблюдавано жилище” са спомен, към който всички се връщаме с благодарност!


Той дойде в “Наблюдавано жилище” на 24-годишна възраст. За помощ и консултация ни потърсиха специалистите от ЦПЗ - Стара Загора. Все още помним думите: “Ако не го настаним при вас, не сме сигурни, дали след няколко дни няма да лежи някъде в безпомощно състояние, безжизнен.” Беше преживял огромен шок в живота си и голяма криза, която беше отнела защитните му сили. Благодарение на наврменната грижа на медицинските специалисти, неговото физическо състояние беше стабилно, но той все още се нуждаеше от подкрепа, придружаване и защитено пространство. Голямо предизвикателство се изправи пред екипа ни…, но за нас всяко усилие си заслужава, когато можем да помогнем на млад човек да успее, да се справи, да повярва, да продължи живота си уверено…


Близо година, Стефан остана в НЖ, където имаше много добро взаимодействие със социалния си работник и психолога. Той премина през редица предизвикателства, които преодоля и чрез които изгради нови житейски умения. През 24-годишния си живот, той беше попадал в много трудни ситуации, имаше криминални прояви, сривове и често нестабилна среда. Времето в НЖ му помогна да реорганизира живота си. Споделяше, че му харесва тази нова “нормалност”, в която живее - да ходи на работа, да се прибира в дома си, да се среща с приятели. Опитал много неща живота си, беше осъзнал, че старото вече не му липсва, а новият му живот му харесва, дава му сигурност, чрез подкрепата, която получава в НЖ.

Едно от нещата, което му даде голям тласък и увереност беше, а и до днес е, изключителната подкрепа на неговия работодател. Този човек беше подал ръка на Стефан, докато той беше на лечение и без да се съобразява със стереотипи или предразсъдъци, ежедневно го въвеждаше в работата му и го подкрепяше в житейския му път.

Стефан получи общинско жилище, а Сдружение “Самаряни” обяви акция за набиране на мебели и оборудване. Този призив обедини десетки добротворци, доброволци и доброжелатели…, което доведе до това едно жилище се превърна в дом!


Виждайки усмивката на лицето на младия мъж, който с увереност влизаше в новия си дом, осъзнавахме как малките жестове, на които бяхме свидетели и на които помогнахме да достигнат там, където трябваше, случиха едно голямо добро - подариха на това момче бъдеще и убеденост, и... вяра в доброто. Година по-рано, този млад човек, дойде в "Наблюдавано жилище" с острота в погледа и сериозно изражение, не можехме да забележим усмивка или радостна емоция в него..., година по-късно поведението, думите, усмивката му казваха: "Ще се справя, ще се справя… ще продължа напред и този път ще успея!".


Това е една от житейските истории, на които сме свидетели и които ни вдъхновяват за нашата мисия, която ежедневно ни предизвиква като самарянски екип да намираме нови възможности, да привличаме нови ресурси и да осъществяваме нови партньорства с институции, бизнес и доброволци в подкрепа на младежите!


29 преглеждания0 коментара