В Библията

В притчата за Добрия самарянин се разказва за това, как един човек бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит до смърт и изоставен полумъртъв. Случайните минувачи, представители на различни социални прослойки по онова време, които минавали покрай нуждаещия се от спешна помощ човек, не се притекли на помощ по никакъв начин, въпреки че биха могли и още повече се очаквало от тях да бъдат социално и морално съпричастни. Най-накрая, покрай изпадналия в беда човек се спрял един самарянин, който веднага се притекъл на помощ. Той моментално превързал раните на безпомощния човек, взел го със себе си, закарал го в най-близкото място за помощ и платил всички разноски за лечението му. Преди да продължи пътя си, уверил управителя, че ако разходите надхвърлят предплатеното, той ще покрие и тях в последствие.

Шокиращото в тази история е фактът, че самаряните били най-презряната социална прослойка в тогавашното общество. Никой не очаквал, че именно те са в състояние да постъпят по толкова съпричастен и социално отговорен начин. Хората смятали, че социалната отговорност принадлежи на онзи кръг от тогавашния светски и религиозен елит (левити, свещеници), които имали широка обществена подкрепа, признание и средства да осигурят подобна помощ. Така Христос заключил пред провокираната си аудитория, че за истински ближни могат да се считат тези хора, които независимо от всички предразсъдъци на своето време, своевременно са готови да се отзоват и осигуря навременна подкрепа на изпадналите в беда или риск хора в обществото. Накрая Исус Христос завършил възникналият спор с религиозния водач, като го насърчил да показва истинско, а не лицемерно милосърдие.

Така примерът от притчата за добрия самарянин е препратка на стандарт за редица добродетели и в днешно време – милосърдие, социална отговорност и своевременно оказване на помощ и подкрепа за онеправданите и отхвърлените от обществото или за хората в риск.