В Стара Загора

Историята на черковно-училищното дело в Стара Загора съставяла светла страница от живота на българите в тоя град. Черквите и училищата в Стара Загора са спомогнали твърде много за повдигане духът и благосъстоянието в тукашните българи до оная височина, на която ги намираме в навечерието на освободителната война.

„Неграмотността у хората в град Стара Загора, до началото на 19 век, била всеобща. Малцина души в града умеели да четат и пишат. Свещениците и турските ходжи се считали по онова време, за най-учени хора (окомуши) в Стара-Загора. Търговците тогава рязали сметките си на (хисап) на рабош, а градските бирници събирали данъците с четли, които накачали на раменете си и ходили с тях от къща на къща, по махалите. Живота на старозагорци бил потопен в грижи за дневната прехрана и за самосъхранение, та никому не идвало на ум за просвета“.

Израстването на Стара Загора като значителен стопански център създало добри условия за развитието на учебното дело в града. Светиниколсото училище било най-монументалната българска сграда, построена със средствата на еснафските организации и дарения на частни лица.

„Голямото училищно здание, което беше съградено в същия двор, където беше църквата „св. Никола“ – пише Ст. Минчев,  - според поставения на фасадата надпис беше свършено през месец октомври 1850 г. То беше около 25 м дължина и около 16 м височина и на триетажна височина.“

През първите години след отварянето му училището било третокласно, а през 1855 г. станало петокласно. Славата му на голям просветен център бързо се разнесла. В него се учели българчета не само от Стара Загора, но още и от Нова Загора, Чирпан, Сливен, Ямбол и другаде. В една дописка от Стара Загора, написана през 1858 г., летописецът съобщава:

„Имаме пет мъжки и три девически училища, на които до 800 деца ходят и получават учение на език български, французки, турски и гръцки“.

В училищата се изучавали както светски, така и религиозни предмети. Особено голяма и ценна била помощта, оказана на старозагорските училища от двама бележити старозагорци - Александър Екзарх и Захари Княжески. Получили образование в чужбина, те установяват солидни връзки с научни институти и изтъкнати учени и чрез тях успяват да изпратят на училищата в родния си град ценни книги, учебници и други учебни пособия. Не по-малко ценни били и техните лични съвети и напътствия към учителите и учениците.

След публикуването на Гюлханския Хатихумаюн през 1858 г., започва и активната работа на голям брой протестантски и католически мисии. През същата година в Ески Загра пристига американският протестантски мисионер Байнгтон, който и разкрива девическото училище с прилежащ към него пансион.

„Той наел в града една доволно голяма къща и захванал да държи проповеди, или, както сам казвал, „да сее истинското слово Божие“. В късо време, той успял да нареди девическо протестантско училище, с пансион, в което надошли девици от знатни фамилии из Свищов, Габрово, Търново и Русе…Байнгтон умееше да привлича хора; особено внимание настрои към младите ни девойки. В малко време той улучи да привлече в училището си щерките на няколко сиромаси Българи и да доведе за тях учителка Англичанка. Захванаха да ходят (в училището му) и доста от личните фамилии девици“.

С доброто уредба и организация, която създава в училището, както и отлично подготвените учителки, той успява да привлече голям брой български момичета и то не само от Стара Загора, но и от Сливен Пловдив и Русе. По късно, по примера на протестантското девическо училище, група от старозагорската интелигенция разкрива през 1863 г. девическо класно училище. В него главна учителка става Анастасия Тошева, която не след дълго и превръща училището в образцово.

През 70-те години успехът на учебното дело в Стара Загора достига голяма висота. През 1869 г. тук се провежда първият учителски събор. Присъствали всички учители от казата, на брой 50 – 60 човека. За първи път в историята на българското образование се поставя въпросът за уеднаквяване на програмата на училищата, за организация на градските и селските училища, за ограмотяване на възрастните, и дори и въпросът за събиране и записване на български фолклор. Следващият събор през 1870 г. отново бил проведен в Стара Загора. През 1871 г. по инициатива на Мирчо Иванов, тогава ученик в Табор, сред старозагорските ученици се сформира едно от първите ученически дружества, наречено „Здравец“. Целта на дружеството, изразена в устава, била: вкореняване на споразумяване и дружествен живот между членовете му, прилагане на практика придобитите познания от изучаваните предмети.

Друга значителна проява в обществения живот на Стара Загора през 60-те години е основаването на първото женско дружество „Майчина любов“ през 1865 г. с енергичното участие на Анастасия Тошева. Целта на дружеството била да развие ума и облагороди сърцата на членовете си. И в това отношение дружеството направило твърде много. То уредило пансион към девическото класно училище, организирало сказки; със средствата на дружеството се изучавали десетки девойки в местните училища и немалко в чужбина. За първи път в нашата нова история българската жена прави своите още неуверени опити да преодолее вековните предразсъдъци на своето време и да стане равноправен член на обществото.

Успехите на старозагорските училища са безспорни факти за нарасналата обществена активност на българите в Стара Загора преди Освобождението. С пълно право Д. Страшимиров отбелязва, че „тоя град (Стара Загора, б. а.) представляваше малка Атина или един вид Оксфорд на Южна България през целия период на просветното движение и в черковната борба“. Стара Загора влиза в първите градове, които започват църковната борба, която особено се засилва след излизането на Хатихуамюна през 1856 г., който провъзгласява и широки религиозни свободи на немюсюлманското население в турската империя. Още през 1857 г. по инициатива на цариградските българи открито се поставя въпросът за отделянето на българската църква от патриаршията. Това искане е подкрепено от десетки български градове, донесени от специални пратеници. Старозагорската църковна община изпраща свой представител в Цариград – хаджи Господин Славов.

Борбата срещу гръцкото духовенство продължава и през следващите години. На народния църковен събор, състоял се в Цариград през 1871 г., чиято главна задача е да се определи устройството и управлението на новоучредената българска екзархия, по предложение на старозагорския представител хаджи Господин Славов била предвидена самостоятелна старозагорска митрополия. Този проект обаче остава неосъществен, но пък събора взима предвид другото предложение на г-н Славов и утвърждава официалното име на града – Стара Загора.