Кратка историческа препратка в историята

Самаряните са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина. Те се самоопределят за потомци на жителите на Израелското царство (Израелското царство е просъществувало от около 930 г. пр.н.е. докъм 720 г. пр.н.е., когато царството е завладяно от Асирийската империя. Най-големите градове на царството са Сихем, Терса и Шомрон, т.е. Самария), произхождащи от коляното на Йосиф и населявали областта Самария в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смятала самаряните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израел от асирийците. Юдаизмът, който изповядват самаряните, е различен от ортодоксалния юдаизъм и затова са били смятани една по-различна в социално отношение юдейска общност. Те не са приемали по традиционния начин свещената книга са евреите - Талмуда и съответно свързаните с нея тълкувания от страна на равините, а от Танаха признават само Тората и книгата на Исус Навин. След разрушаването на Втория храм в Израел, са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от радушно ортодоксалната юдейска общност.

Понастоящем самаряните представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

В Новия завет на Библията, разказаната притчата за добрия самарянин е една от най-известните истории в християнството, изразяваща същността от учението на Исус Христос относно проявата на добрите дела.