Песен за добрите хора


Добрите хора по това се познават,
че опознаеш ли ги,
по-добри стават. Добрите хора
те приканват да ги направиш по-добри. Защото
нали човек поумнява, като се вслушва,
щом нещо му казват?

В същото време обаче
те правят по-добър онзи, който ги гледа
и когото те гледат. Помагат ни те
не като ни улесняват да се сдобием
с храна или яснота, а като знаем,
че те съществуват и променят света.

Идеш ли у тях, ще ги намериш.
Те си спомнят своя стар образ
от последната ваша среща.
Колкото и да са променени
защото тъкмо те се променят,
най-много да са станали по-разбираеми.

Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.
Но те не ни заставят да живеем в него,
понякога дори не разрешават.
Можем по всяко време при тях да идем, макар и
са сме незначителни, ала
каквото им носим, трябва да е подбрано.

За своите дарове те винаги намират причини,
а видят ли ги захвърлени, смеят се.
Но и с това ни доказват,
че изоставим ли себе си,
и тях изоставяме.

Извършат ли грешка, ние се смеем:
защото сложат ли камък не на място,
гледайки ги, съзираме
точното място.
Те печелят всеки ден интереса ни, както
всеки ден си печелят хляба.
Те са встрастени в нещо,
което е извън тях.

Добрите хора ни привличат,
сякаш нищо не могат да свършат сами.
Всички техни отговори съдържат нови въпроси.
В решителни мигове, когато корабите потъват,
внезапно откриваме, че те ни гледат с широко
Разтворени очи.
Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,
те все пак са в съгласие с нас.

 

      1939

      Бертолт Брехт*

      Превод от немски: Венцеслав Константинов

*Ойген Бертолд Фридрих Брехт

 е немски поет драматург, режисьор

 и теоретик на изкуството.