За нас. За името ни.
Защо точно "Самаряни"?
Името „Самаряни” беше избрано като изразител на основната идея на екипа – християнско милосърдие и грижа за онеправданите и пренебрегнатите от обществото деца и групи от хора.
За самарянската идея почерпихме вдъхновение от разказаната притча в Библията, записана в Евангелието от св. Лука, 10 глава, 25 - 37 стихове. Според нея Исус Христос бил предизвикан от един религиозен водач да коментира някои от най–фундаменталните въпроси, свързани със смисъла на човешкото съществуване – оправданието пред Бога, стремежът към вечен живот и взаимоотношенията ни с ближните. В отговор на това Христос разказал притчата за добрия самарянин.
В нея се разказва за това как един човек бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит до смърт и изоставен полумъртъв. Случайните минувачи, представители на различни социални прослойки, които минавали покрай нуждаещия се от спешна помощ човек, не помогнали с нищо, въпреки че се очаквало от тях да бъдат социално и морално ангажирани. Най-накрая, покрай загиващия човек се спрял един самарянин, който веднага се притекъл на помощ. Той моментално превързал раните на безпомощния човек, взел го със себе си, закарал го в гостилницата и платил всички разноски за лечението му. Преди да продължи пътя си, уверил гостилничаря, че ако разходите надхвърлят предплатеното, той ще покрие и тях по-късно.
Шокиращото в тази история е фактът, че самаряните били най-презряната социална прослойка в тогавашното общество. Никой не очаквал, че самарянин би постъпил толкова добродетелно и социално отговорно. Хората смятали, че социалната ангажираност принадлежи на онзи кръг от хора (левити, свещеници), които имали обществена подкрепа, признание и ресурси да осигурят подобна помощ. Така Христос заключил пред провокираната аудитория, че истински ближни са тези хора, които независимо от всичко своевременно осигуряват подкрепа на нуждаещите се. Накрая Исус завършил спора си с религиозния водач, като го насърчил да показва истинско милосърдие.
Примерът на добрия самарянин е стандарт за редица добродетели – милосърдие, социална ангажираност, ефективна помощ за онеправданите и отхвърлените, обществена подкрепа, висок морал. Така екипът на организацията ни взе решение тя да носи името „Самаряни”, като популяризираме и разпространяваме самарянските ценности и добродетели и се стремим да ги прилагаме в работата си с деца и семейства в нужда. Друга съществена причина за избора на нашето име е знак за благодарност към първата хуманитарна организация, която подкрепи финансово началото на нашата дейност – „Самарянска дейност”, Германия. Благодарение на нейното приятелство и партньорство, „Самаряни” успя да постави началото на една благородна мисия, насочена към облекчаване на страданието и болката в живота на много деца и оказване на подкрепа за тяхното развитие...
“Самаряни” възниква като неформално обединение на група млади хора от град Стара Загора, които решават да помогнат на десетките деца на улицата в града. В края на октомври 1998 г. те уредяват фондация, която през септември 2002 г. е преобразувана в сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза по реда на Глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
За период от двадесет и шест години (1998-2024 г.) „Самаряни” е реализирала над 90 проекти и инициативи с обществена значимост в подкрепа на уязвими групи деца и семейства. Дейността си сдружението обезпечава главно от Републиканския бюджет, както и от национални и чуждестранни финансиращи организации.
История
Трудно е да си представиш, че млад човек може да се заинтересова сериозно от проблемите на децата, които всеки ден среща по улиците. Смята се, че това не е работа на обикновения човек (още по-малко младия), а на държавата. Ето защо, когато група млади хора, живеещи в град Стара Загора, се опитаха да помогнат на безнадзорните деца от града, в очите на съгражданите им това изглеждаше алогично, да не кажем подозрително.
В началото
През април 1998 г. обединилата се неформална група от младежи започна да издирва живеещите на улицата деца. Ежедневно по двама доброволци от групата посещаваха местата, където децата прекарваха голяма част от времето си. Опитваха се да спечелят доверието и приятелството им, което никак на беше лесно. Разговорите с децата бяха най-вече за нещата, които вълнуваха всяко от тях – защо е на улицата, има ли приятели, кой му помага, защо не иска да се прибере в къщи, как се прехранва, къде нощува? Провеждаха се импровизирани уроци и игри, търсеше се помощта на полицията и „Бърза помощ”. Осигурени бяха и купони, срещу чиято стойност всекидневно децата получаваха закуска и хляб от малък павилион в града. Носиха им се и чисти дрехи, които те с радост приемаха. Така започна всичко...