top of page

Пламена Трайкова, която веднага заплаща покупките на жена,забравила парите си


Откривайки пощата на ДОБРОТО на Годишните награди “Добрият Самарянин”, Деница Иванова решава да разкаже за човек, извършил добро:  “Около началото на учебната година, разглеждайки социалните мрежи, в една от групите попаднах на историята на Таня Енчева, която привлече силно вниманието ми. Колкото повече се зачитах в думите на жената, благодарността, с която тя беше написала редовете, изпълваше моето сърце и пораждаше възхищение у мен, осъзнавайки, че момичето за което тя говори - Пламена, е Пламена, която познавам и с която сме приятелки! Бях изненадана, че Плами не беше ми споменала нищо за това… Реших, че тази история трябва да бъде разказана, защото тя носи силно послание и насърчава млад човек като мен. Това, което е направила Плами е истински пример за добро и чисто сърце.”   И петата номинация за Годишните награди "Добрият Самарянин" е за:  Пламена Трайкова, която веднага заплаща покупките на жена, забравила парите си, като й прави подарък, изпълващ с благодарност сърцето й  Добротворцът: Пламена Трайкова  Добротворството: За добротворството, което среща по пътя си, Таня Енева пише:  ...Да разкажа и аз за доброто - има го! Връщайки се от Аязмото влязох в магазина за готови храни “Жабките”. Често го посещавам, защото ми харесва храната, вкусна и разнообразна. И от персонала съм много доволна. Но какво ми се случи?  Поръчах си готвено и десерт и на касата - изненада. Парите ми ги няма. Само стотинки останали. Притесних се и се отстраних да търся, дали не са някъде из джобовете на раницата ми, но напразно. И решавам да си тръгна без храната. В това време касиерката - младо момиче, ми връчва торбичка с моето ядене и казва: Заповядайте, г-жо, готова сте! Беше маркирала храната. Опитах да й кажа, че не ме е разбрала, че ми ги няма парите и се отказвам. А тя ми каза, че е платила поръчката и ми прави подарък. Изненадах се, обърках се. Аз отказвам - тя настоява и не ме пуска да изляза. Какво лошо имало някой да ми направи подарък? Съгласих се, защото ден през ден съм там и ще се оправим.  На другия ден бях там и научих, че се казва Пламена!  Благодаря ти, Пламена! Ти показа, че доброто го има!  Поръчах й да поздрави родителите си, че са възпитали дете за пример. Е, и на шефа й я похвалих. Заслужава. Дай Боже, повече, Пламени!  Ами това е! Доброто го има!"

Откривайки пощата на ДОБРОТО на Годишните награди “Добрият Самарянин”, Деница Иванова решава да разкаже за човек, извършил добро:

“Около началото на учебната година, разглеждайки социалните мрежи, в една от групите попаднах на историята на Таня Енчева, която привлече силно вниманието ми. Колкото повече се зачитах в думите на жената, благодарността, с която тя беше написала редовете, изпълваше моето сърце и пораждаше възхищение у мен, осъзнавайки, че момичето за което тя говори - Пламена, е Пламена, която познавам и с която сме приятелки! Бях изненадана, че Плами не беше ми споменала нищо за това… Реших, че тази история трябва да бъде разказана, защото тя носи силно послание и насърчава млад човек като мен. Това, което е направила Плами е истински пример за добро и чисто сърце.”


И петата номинация за Годишните награди "Добрият Самарянин" е за:


Пламена Трайкова, която веднага заплаща покупките на жена,

забравила парите си, като й прави подарък, изпълващ с благодарност сърцето й


Добротворцът: Пламена Трайкова


Добротворството: За добротворството, което среща по пътя си, Таня Енева пише:


...Да разкажа и аз за доброто - има го!

Връщайки се от Аязмото влязох в магазина за готови храни “Жабките”. Често го посещавам, защото ми харесва храната, вкусна и разнообразна. И от персонала съм много доволна. Но какво ми се случи?


Поръчах си готвено и десерт и на касата - изненада. Парите ми ги няма. Само стотинки останали. Притесних се и се отстраних да търся, дали не са някъде из джобовете на раницата ми, но напразно. И решавам да си тръгна без храната. В това време касиерката - младо момиче, ми връчва торбичка с моето ядене и казва: Заповядайте, г-жо, готова сте! Беше маркирала храната. Опитах да й кажа, че не ме е разбрала, че ми ги няма парите и се отказвам. А тя ми каза, че е платила поръчката и ми прави подарък. Изненадах се, обърках се. Аз отказвам - тя настоява и не ме пуска да изляза. Какво лошо имало някой да ми направи подарък? Съгласих се, защото ден през ден съм там и ще се оправим.


На другия ден бях там и научих, че се казва Пламена!


Благодаря ти, Пламена! Ти показа, че доброто го има!


Поръчах й да поздрави родителите си, че са възпитали дете за пример.

Е, и на шефа й я похвалих. Заслужава. Дай Боже, повече, Пламени!


Ами това е! Доброто го има!"


111 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page