Откривайки пощата на ДОБРОТО на Годишните награди “Добрият Самарянин”, Деница Иванова решава да разкаже за човек, извършил добро:
“Около началото на учебната година, разглеждайки социалните мрежи, в една от групите попаднах на историята на Таня Енчева, която привлече силно вниманието ми. Колкото повече се зачитах в думите на жената, благодарността, с която тя беше написала редовете, изпълваше моето сърце и пораждаше възхищение у мен, осъзнавайки, че момичето за което тя говори - Пламена, е Пламена, която познавам и с която сме приятелки! Бях изненадана, че Плами не беше ми споменала нищо за това… Реших, че тази история трябва да бъде разказана, защото тя носи силно послание и насърчава млад човек като мен. Това, което е направила Плами е истински пример за добро и чисто сърце.”
И петата номинация за Годишните награди "Добрият Самарянин" е за:
Пламена Трайкова, която веднага заплаща покупките на жена,
забравила парите си, като й прави подарък, изпълващ с благодарност сърцето й
Добротворцът: Пламена Трайкова
Добротворството: За добротворството, което среща по пътя си, Таня Енева пише:
...Да разкажа и аз за доброто - има го!
Връщайки се от Аязмото влязох в магазина за готови храни “Жабките”. Често го посещавам, защото ми харесва храната, вкусна и разнообразна. И от персонала съм много доволна. Но какво ми се случи?
Поръчах си готвено и десерт и на касата - изненада. Парите ми ги няма. Само стотинки останали. Притесних се и се отстраних да търся, дали не са някъде из джобовете на раницата ми, но напразно. И решавам да си тръгна без храната. В това време касиерката - младо момиче, ми връчва торбичка с моето ядене и казва: Заповядайте, г-жо, готова сте! Беше маркирала храната. Опитах да й кажа, че не ме е разбрала, че ми ги няма парите и се отказвам. А тя ми каза, че е платила поръчката и ми прави подарък. Изненадах се, обърках се. Аз отказвам - тя настоява и не ме пуска да изляза. Какво лошо имало някой да ми направи подарък? Съгласих се, защото ден през ден съм там и ще се оправим.
На другия ден бях там и научих, че се казва Пламена!
Благодаря ти, Пламена! Ти показа, че доброто го има!
Поръчах й да поздрави родителите си, че са възпитали дете за пример.
Е, и на шефа й я похвалих. Заслужава. Дай Боже, повече, Пламени!
Ами това е! Доброто го има!"