Кое дете не обича разходките? Коя баба не обича да води внучето си на разходка? Забавно е! А и в летните горещини парк "Аязмото" предлага приятни сенки и възможност за много разнообразни игри и забавления. Затова и предприехме пътешественическа разходка с пет деца, настанени в ЦНСТ, с участието на една от самарянските "баби", работеща по проекта "Внучето на баба", един доброволец и един служител, по сенчестите алеи на "Аязмото".
За цялата наша шарена група си беше истинско забавление и предизвикателство изкачването до върха, но независимо, че се придвижвахме бавно, с почивки, достигайки върха, всички бяхме истински щастливи и усмивки грееха по лицата ни. Имаше възможност за толкова много игри... На площадката с фитнес уредите, на пързалката, с топките, които си носехме, с балоните и сапуненеите мехури... Беше прохладно и впечатляващо. Децата се усмихваха и реагираха на новите лица. Не искаха да се разделяме. Ние също се чувствахме уникално в тяхната компания. "Баба" Мери ни помагаше да разбираме кратките срички и звуци на децата...
По всичко личеше, че щастието днес беше намерило място в нашите сърца. Едно от децата не пускаше ръката на доброволецът, който неуморно му подаваше топката отново и отново. Приятелства и мигове като този променят нашите сърца. За децата това беше един миг различност, който докосна деня и живота им. Благодарни сме на нашите дарители от холандската организация "Chicho Foundation", които ни предоставят възможност за това взаимодействие с децата! Благодарим и на нашите верни в годините социални сътрудници или както ние ги наричаме "баби", които ежедневно, по четири часа, споделят любов, грижа, внимание с децата, забелязват и насърчават всеки напредък, радват се на всеки звук или умение, което техните вучета усвояват.
* * * Проектът „Внучето на баба" стартира през март, 2010 г., финансиран от холандската организация "Chicho Foundation", и продължава да се реализира в гр. Стара Загора и през 2019 г. Той е насочен към деца, лишени от родителска грижа с множествени увреждания, трудно подвижни, настанени в специализирани институции, за които се грижат „социални сътрудници“ или наречени от всички нас „баби“. Благодарение на любящата грижа на "бабите" резултатите по проекта са надхвърлили многократно заложените цели, а именно - децата да преодолеят емоционалия дефицит, натрупан през годините.