Летен августов ден... Слънцето грее, времето е точно за разходки и игри. Ето ни и нас в този ден - 4 деца от един от Центровете за настаняване от семеен тип в гр.Стара Загора, "баба" Мери и Марчела от Сдружение "Самаряни", с които се познаваме от много дълго време, благодарение на самарянския проект "Внучето на баба". Знаем, че "баба" Мери идва всеки работен ден при нас, в нашата къща, и си играе с нас, занимава ни, помага ни, води ни на разходка или до люлките и изобщо с нея правим много интересни неща, благодарение на щедростта на хора, които не познаваме и които живеят в чужбина, чак в Холандия, които са обединени в организацията "CHICHO Foundation".
Но да се върнем на днешния ден. За нас той е твърде специален. От много време не сме излизали, защото имаше забрана, заради нашата безопасност от вирус, чието име напоследък всички хора повтарят.
Но днес, днес ние сме навън. Марчела пристигна с голямата кола, очаквахме я с нетърпение в двора, бяхме се приготвили много рано. Качихме се, качихме и нашите помощници - инвалидните колички, защото двама от нас не могат да се придвижват по друг начин и се отправихме на път. Винаги е удивително пътуването с кола... Всичко около нас се движи - виждаме нови неща. "Баба" Мери ни говори: "Виж, това е моста, тук са влакчетата, а това е голям жилище блок. Я, виж едно голямо куче. Сега пътуваме към Аязмото, най-големия парк в Стара Загора. Там има много дървета." Ние сме ходили там, дори си спомняме за маймуните и питаме за тях, но "баба" казва, че сега няма да ги видим. "Сигурно спят." Пристигаме на паркинга, слизаме и поемаме нагоре по алеята на парка. Днес ще посетим една поляна. С инвалидните колички тръгваме по тревата, справяме се, защото "баба", Марчела и другите, които ходят ни бутат и така се придвижваме към целта. Пристигаме на поляната, а тя - зелена, притихнала, само птиците чуруликат, все едно ни очакват, за да бъдат с нас. Настаняваме се на сянка, до едни пейки и започваме игрите.
Някои от нас обичат да си подават топка. "Баба" Мери знае всичко за нас и започва да играе с нас. Някои се разхождат с Марчела, други се наслаждават на шарените слънчеви лъчи, а някои решават да поседнат на меката трева. Всяко усещане за нас е толкова специално.
След игрите, похапваме вкусни неща - "баба" ни ги е донесла. После пускаме музика и танцуваме. Някои харесват народната музика, други - детски песни. Слушаме, пеем, танцуваме и се усмихваме, усмихваме,... Въздухът е чудесен, песента на птитиците е чудесна, забавленията са чудесни и на нас ни е чудесно.
Двата часа литват като миг, време е да се връщаме у дома, но сме спокойни, знаем, "баба" пак ще ни доведе тук.