По-голямата част от живота ми до 19 год. възраст премина в институция.
Когато завърших образованието си и трябваше да напусна “дома”, където бях израстнал и живял, се чудех накъде да продължа. Предстоеше ми зрелостен изпит, за да получа дипломата си за средно образование. Считах, че е много важно да завърша образованието си, но мислите къде ще живея и как ще продължа бяха завладели ума ми и отлагах явяването на матура, за да разреша този важен за мен въпрос. Вече работех, но не бях уверен, че ще успея да се справя със свободен наем и всички отговорности, които трябваше да поема в самостоятелния си живот. Тогава получих информация за “Наблюдавано жилище”, гр. Стара Загора, социалната услуга, предоставяна от Сдружение “Самаряни”. Кандидатствах пред Дирекция "Социално подпомагане", бях одобрен и заживях в НЖ. В апартамента живеех заедно с още 3 момчета, които познавах от институциите в града. Останах 10 месеца в НЖ. През този период, положих успешно матурата си, взех си дипломата за средно образование, с подкрепа от социалния работник кандидатствах за общинско жилище. Благодарение на "Самаряни" посетих една от най-добрите очни клиники в града, тази на д-р Трошев, тъй като имах проблем с едното си око. До този момент мечтаех да се запиша във Военно училище, но потвърждението на диагнозата ми, ми даде да разбера, че това няма да бъде моя житейски път. Не ми беше лесно първоначално, но благодарение на екипа на "Самаряни" успях да погледна и към други възможности за бъдеща реализация. Бях се задържал на посленото си работно място, имах диплома и увереност, и реших да опитам да се справям сам. Напуснах социалната услуга и се преместих да живея на квартира. Няколко дена след тази моя стъпка, разбрах, че съм одобрен за общинско жилище. Първите хора, с които споделих радостта си, бяха хората от екипа на НЖ. Те бяха и първите, с които отидохме на оглед на жилището, след като получих ключовете.
И до днес, екипа на НЖ са хората, с които съм готов да обсъдя трудности или въпроси, които ме вълнуват. Имам увереност и усещане за това, че някой е загрижен за мен и е готов да ме подкрепи или насочи.
Благодарен съм, че попаднах в НЖ. Това даде тласък и увереност в живота ми.