Димо Димов-Лемуил, ръководител на "Наблюдавано жилище", гр. Стара Загора, Цветана Латева, социален работник в НЖ и един от настанените в НЖ младежи участваха в организирана от екипа на "Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца - Нов Български университет" среща, която се реализира в рамките на национално изследване: “Деинституционализация: Случаят България – 3" (ДеИ-3), което проучва процеса на деинституционализация на грижата за деца и се провежда в рамките на 2020-2021 г.
България е сред първите държави в света, които вземат решение цялостно да реформират системата си за подкрепа за уязвими деца като окончателно закрият всички институции, наследени от социализма, и ги заменят с мрежа от услуги в общността за деца и семейства. През 2010 г. държавата заявява волята си за деинституционализация (Дей), определена в национална визия за деинституционализация като „процес на замяна на институционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността, като не се ограничава само до извеждане на децата от институциите“.
Процесът преминава през различни етапи: в центъра на усилията през първият период (2010-2015) са деинституционализирането на грижата за деца с увреждания, развитието на приемната грижа и пилотирането на модел за закриване на домове за медико-социални грижи за деца; през втория период (2016-2020) ресурсите са насочени към закриването на оставащите домове за деца в страната, създаването на услуги за ранна интервенция и превенция на раздялата на децата и семействата, както и повишаване на качеството на грижата. През 2020 г. се намираме на финала на този втори етап, 495 деца все още живеят в 21 институции, които съвсем скоро ще останат в историята.
Закриването на институциите е огромно постижение, което показва, че независимо от политическите промени, недостига на специалисти и съпротивите в процесът е необратим и Деи ще се случи. Така ли е, обаче?
Този въпрос обобщава както промените, така и съмненията относно качеството на
услугите в общността, които практици и изследователи у нас и в чужбина често определят като „институции, само че по-малки“.
В рамките на една година в четири региона в България изследването ще проследи процеси, свързани с Деи, като ще включи в активен диалог участници на всички нива на реализацията на промяната – от представители на изпълнителната, областната и общинската власт до децата в социалните услуги.
В края на изследването организаторите се надяват да са постигнали по-добро разбиране на реформата в България, както и по-добра връзка между знание и практика в тази област. Наученото може да бъде от полза за създаването на нови, по-успешни стратегии за подкрепа, предоставяне на социални услуги и управление на бъдещето на Дей. Описанието на процеса на Дей ще се представи на българска и международна аудитория, заинтересована от трансформацията на грижата – от институционална към базирана в общността.