Сдружение "Самаряни" е една от 42-те активни организации на територията на Община Стара Загора, откроила се сред 289 проучени организации в рамките на проект "Прилагане на модели и политики за насърчаване на гражданското участие за отговорно, споделено и динамично управление на местно ниво", финансиран по Оперативна програма "Добро управление 2014-2020 г.", и изпълняван от Община Стара Загора съвместно с Общини Бургас, Сливен и Ямбол, в качеството им на членове на Сдружение на Общините от Югоизточен Регион (СОЮР). В рамките на проекта са извършени проучване и анализ на нивото на гражданско участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на местни политики на територията на градски ареали в общините от СОЮР. Създадени са регионални карти, включваща информация за предмета на дейност и основни интереси на неправителствените организации и тяхната обществена активност.
С тези дейности се цели да бъдат установени както дефицитите така и потенциала за внедряване на ефективни механизми за гражданско участие в общините членове на Сдружението, да бъдат изведени успешни модели от международни и национални практики за изграждане на капацитет за гражданско участие при дефиниране, изпълнение и мониторинг на местни политики и решения и да бъде анализиран опита на жителите в градските ареали на СОЮР при взаимодействие с местните органи на самоуправление.
На кръгла маса, състояла се на 02.07., в залата "П. Р. Славейков", бяха представени основни заключения и препоръки, изведени в изготвен доклад като резултат от проекта.
В рамките на анкетното проучването са направени следните изводи:
По-голямата част от анкетираните (69%) във връзка с техни инициативи са си сътрудничили с някои от трите типа организации Община, НПО и бизнес Анкетираните представители на общинските администрации са много добре подбрани за целите на изследването, тъй като 100% от тях имат опит с НПО и 7% с представители на бизнеса. Това може да гарантира автентичност, легитимност и високо качество на резултатите от проучването, Респондентите представители на НПО са формирали най-голямата целева група, като 81% (47/58) от тях най-много взаимодействат с подобни на тях структури, Излиза, че поголямата част от НПО си имат свой собствен живот от организиран покрай други НПО, финансиран от спонсори, донори и фондове, от които 45% имат взаимодействие с общинските администрации и почти толкова с бизнеса; Над половината (54%) от представителите на бизнеса участвали в изследването имат опит с общини и близо толкова с НПО, което е добра основа за качество на резултата. Представителите на общинските администрации като цяло са доволни от качеството на комуникация;
За 29 % (43/148) от анкетираните трудностите при комуникацията и взаимодействието се свързват със съпротивата срещу нетрадиционни и иновативни инициативи. Това важи за малко над 39% (18/46) от представителите на бизнеса, за близо 26% (15/58) от НПО и 23% (10/44) от общинските администрации; 3 Участниците в изследването от страна на НПО и общинските администрации имат едни и същи приоритети с еднакъв интензитет. Разликата е, че НПО страдат повече от финансови трудности, липса на квалифицирани кадри, опит и подкрепа от общността, за разлика от общинските администрации.
Малко над 49% (73/148) от участниците в изследването смятат, че най-големите трудности, които те срещат при осъществяване на дейностите в организациите са от финансов характер. За 47% (69/148) от анкетираните трудностите са свързани с липсата на квалифицирани и образовани кадри, а за близо 40% (59/148) това са липсата на опит и капацитет. От първите трудности, съвсем очаквано и разбираемо най-много страдат НПО и най-малко представителите на общинските администрации. Вторите, свързани с липсата на квалифицирани кадри са най-голям проблем за 69% (32/46) от бизнеса и отново най-малък проблем това е за общините. От липсата на опит и капацитет най-много страдат бизнеса, по-малко НПО и за поред път най-малко общините.
Анкетираните от НПО и бизнеса също смятат, че качеството е добро, но за разлика от общините една не малка част от тях смятат, че комуникацията не е особено добра, затруднена и не е много ефективна Има синхрон между качеството на комуникация и формите на взаимодействие. Поголямата част анкетираните смятат, че формите на взаимодействие между организациите са добри, но има какво да се желае (66%);
Близо 14% (8/58) от анкетираните НПО и 17% (846) от бизнеса смятат, че формите на взаимодействие са остарели и неефективни, Най-големи трудности при комуникацията и взаимодействието между заинтересованите страни има в сложната нормативна уредба за финансиране на общи инициативи, Следвана от бюрокрация и липса на административен капацитет. При първите трудности това се дължи основно на отговорите от страна на бизнеса и НПО, а при вторите на общинските администрации и НПО; За 31 % (46/148) от анкетираните трудностите при комуникацията и взаимодействието се държат на липсата на знания и умения за използване на нови технологии. Това важи за малко над 41% (1946) от представителите на бизнеса, за 34% (15/44) от общинските администрации и малко над 20% (12158) от НПО.