Добротворството:  Септември е. Едва 21 часа вечерта. Отнякъде се чува плач, а в далечината се мяркат момче и момиче. Конфликт. Момчето, видимо агресивно, стиска здраво момичето, което не може да се откъсне от захвата му. Ситуацията не изглежда никак добре. Може би, повечето хора, ще решат че това не е нещо необичайно, а просто личен проблем, конфликт между двойка и не им е работа да се месят. Но не и Валентина. Въпреки притеснението от случващото се тя решава да се намеси. Заговаря ги. Има ефект и момчето се отдръпва. Разменят си няколко думи. Валентина предоставя телефона на момичето, за да се свърже с родителите й и изчаква с нея, докато дойдат. Нещата се развиват благополучно. 

 

След като се прибра вкъщи с Валя дълго разговаряхме за случилото се и затова колко ли жени могат да бъдат спасени, ако просто живеем в общество, в което съседите не си затварят очите за виковете и случайните минувачи не си обръщат главата в другата посока, когато виждат подобна агресия. За това колко е лесно да цъкаме с език, когато чуем за поредното убито момиче по новините. За това, че вина за тези случаи има цялото ни общество и масовата пасивност заразила всички.

 

Гордея се с постъпката на съпругата ми и считам, че човек не бива да остава мълчалив свидетел на насилието. 

 

Номинацията получихме от Живко Андрейчев.